Ще започна от образа на Исус. Църквата превърна най-големия бунтар в историята в един благ, смирен, но и пасивен човек. Исус, този който се роди без баща в плевня и все пак  оспорва властта на самия римски император, който влезе в храма за да обърне и потроши сергиите на алчните търговци и не се отрече от думите си дори и на кръста, не ни учи да седим да молим и проклинаме, а да вършим сами чудеса, учи ни че и най-големия аудсайдер има шанс да промени света - Последните, ще станат първи.

Именно смирението е накарало голяма част от хората да бездействат или да оправдават своето безсилие оповаваики се на вярата. Човекът започна вместо да прощава, да мрази пасивно. Превърна омразата и страха си в свой Бог. Колко пъти сте чували израза: Бог, ще ги накаже? Това е висш израз на отмъстителността, за която обаче нямат дори силата да извършат сами, а я прехвърлят на по-висша сила.

Страхът им бе използван от църквата, която започна да обещава наказания за прегрешилите. Вместо опрощение тя раздаваше мор и страх, убиваше хора с камъни и проповядваше мир край дръвници и клади. Превърна „вседобрия” и „всеопрощаващ” Бог в диктатор и инквизитор. Забравиха, че истинския Бог не наказва, той прощава.

Може би трябва да започнем да мислим за себе си, като проявление на Бог. Да постигнем единство с него – ние сме бог и бог е нас. Тогава може и да осъзнаем последиците от действията си. Вместо да скръстваме ръце в молитва, нека да ги протегнем към поваления и нуждаещия се, а не да го замеряме с камъни и обиди. Ще разберем, че нашите дела могат да са и божествени и освен разруха можем да творим и чудеса. За мен това е пътя към единството и мира, за всички хора, независимо от вярата им.

б.а. Картината е на Салвадор Дали и изобразиява Бог погледнат отгоре, през очите на баща си.