И докато Доган подържа редиците си силни и заплашително единни, то патриоти с лопати да ги ринеш, както и партиите им. Всички искат най-доброто за страната, но не са съгласни да загърбят личните си дразги заради това. Толкова е патриотично, нали?

Какво прави ДПС в това време. Тя печели гласовете не само на турското население, но и на ромското. Тя обединява всички изпитали гнева на българските идиоти… така де, патриоти. Привлича все повече привърженици и вече стана втора политическа сила в страната. А Волен и партята му подскачат и крещят в парламента както ултраси по стадионите.

Българщината ни е застрашена, но не толкова от ромско-турското нашествие, колкото от невъзможността ни да ги приобщим. Още Византия е осъзнала, че най-добрия начин да се справиш с чуждите народи в границите си е да ги асимилираш и да спрат да бъдат вече чужди.

Наша задача е да намерим правилния път и подход към отделните етнически групи и да стимулираме тяхното развитие в полза на обществото. Вместо да се обединим в тези трудни времена, нашия псевдо патриотизъм ни разделя. Ние сме маскирали страха, омразата и предразсъдъка си зад тази маска и ги представяме като любов към родината. Казваме, че ДРУГИТЕ, хората с различна етническа или религиозна принадлежност, са заплаха за нацията, но нацията е започнала своето самоубийство много отдавна и всички участваме заедно в това. Нашата собствена същност и разрушително поведение е заплаха за нацията. Но ние вечно обвиняваме другия, защото сме неспособни да се защитим от самите нас. Затваряме очи и се преструваме на слепи, сочейки с пръст случайни виновници, защото ако отворим очите си, ще разберем, че със седене пред телевизора и рецитал от псувни по чужд адрес нищо няма да се промени. Ще видим, че трябва да проявим активност, но не отделна и лишена от масовност и идея, а обединена от общи идеали. Ще трябва да направим нещо нетипично за нас българите – да се обединим всички заедно. А това обединение няма да стане с гласове за лунатика Волен Сидеров или със расистки обиди. Няма да стане и с потдаване на маниполациите на дуото Местан - Доган.

Съвременния български патриотизъм ме кара да осъзная думите на Албер Камю: „Прекалено много обичам родината си за да съм патриот.” И аз отправям своята критика не от омраза към отечеството, а от любов и тъга. Но най-вероятно няма да ме разберете. Нищо, не се сърдя. Самият аз се разбирам все по-рядко в този объркан свят. И защо всъщност ви занимавам с това, когато няма никакъв смисъл. Все пак някакъв вътрешен порив ме накара да го напиша…И какво от това? Пак е безсмислено…всичко е безсмислено…просто думи зад монитора лишени от всякакво действие…и смисъл.