Не мога да оправдая това зверство по никакъв начин, но е и прекалено лесно да кажа, че само мюсюлманите са виновни, когато не е така. Всички ние сме виновни, но е по-лесно да видим злото в другия. По-лесно е да мислим, че злото е забулен, чаршафосан образ. Образ без лице. Звярът обаче има лице и то не се различава от всяко човешко лице. Именно това е най-страшното, че злото е във всеки от нас. То може да е в съседа, в родителя, в детето. Злото може и да сме самите ние. То не признава раса или религия. Не познава нации и граници. То е безгранично и е навсякъде около нас и дори в нас.

      Да, сега е актуално да се винят мюсюлманите, но нима Брайвик бе мюсюлманин, или ИРА бяха мюсюлманска терористична организация, а може би Хитлер е бил мюсюлманин?

     Казваме, че исляма е агресивна религия, но християните първи проявихме агресия, макар и пасивна и маскирана. Нахлухме в домовете на тези  хора и им казахме как да изповядват вярата си, как да изпълняват ритуалите си. Безсрамното вмешателство във вътрешните дела на  много държави бе оправдавано с благотворителни мисии и пазарна икономика.  Донесохме им демокрацията и мира на крилете на самолети и на дулото на танкове. Ние нахлухме в техните земи и сега те нахлуха в нашите. А колелото на омразата продължава да се върти и винаги се върти в двете посоки. Похода на солидарността  е пръта в неговите спици. Само обединението, а не агресията може да донесе мир.

      Действията и на двете страни не са посегателство само върху ресурсите на отделна държава или редакцията на един вестник, Те са посегателство върху свободата. Свободата на словото, свободата на вероизповеданието, свободата като цяло.