Какво обаче става, когато да отричаш масовото стане масово явление? Какво се случва, когато да си антименстрийм стане менстрийм? Това би трябвало да е някаква утопия за хора като мен, който никога не са се вписвали в общоприетите културни рамки. Странно, но нещата се оказаха различни в действителността. Някак си ме изнервят всички настоящи хейтъри и бивши чалгари. Странни са ми хората с ризи като покривки и рехаво лицево окосмяване. Те са толкова небрежни, че им отнема по един час всяка сутрин, че да изглеждат небрежно. Какво да кажа за хипстарите – сякаш има някакво лицемерие в това млади хора от средната класа да се преструват на бедни. От друга страна, това да пазаруваш втора ръка и да използваш пълноценно вещите не е лишено от идея. Като цяло хипстарството е някакъв социален авантюризъм на средната класа, който цели да избяга от буржоазната стерилност на собствената си класа.

Какво ще стане, ако в тази обстановка се образува контра-култура на контра-културата? Това няма ли да е като протест срещу протеста, бунт срещу бунта. Не си ли поставяме с постоянното си отричане само още по-тесни рамки? И в постоянното саркастично повтаряне на това което НЕ сме, не губим ли това което сме. Не се ли превръщаме в едни НЕхора, които се лутат загубени сред отхвърленото от тях и немогат да намерят своето Аз? В отричането на света, не отричаме ли и таино самите себе си? Може би именно това, че света ни е отхвърлил, сага ни кара ние да отхвърлим него, играейки ролята на изоставени деца, които се страхуват и затова отричат, но дълбоко в себе си искат само разбиране.

В крайна сметка, не е ли по-добре да вземаме най-доброто от всички култури (не мислия, че чалгата е култура) и да се изграждаме като самостоятелни и независими личности. За да стане това обаче, ние, не трябва да приемаме на доверие онези явления, който ни изглеждат готини, а да се опитаме да ги осмислим, разберем и да преценим до колко са наши. Именно усвоените чужди възгледи, който не сме разбрали и са чужди на нашата същност ни карат да се чувстваме толкова изгубени и неразбрани, защото ако не разбираш сам себе си е трудно и другите да те разберат.