Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2014 07:53 - Когато да си антименстрийм стана менстрийм
Автор: zombiemorning Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 328 Коментари: 0 Гласове:
1



          Масовата култура, като цяло, за мен винаги е била едно размито и неясно понятие, което включва прекалено много феномени и абстрактности приемани по-скоро на доверие отколкото да бъдат осмисляни и усвоявани. Да следваш поп културата има своята логика и тя се намира в страха от самотата. В крайна сметка, може би самото ни общество се е зародило вследствие на нашия страх. Страха от непознатото, което дебне отвъд ни е подтикнал към създаването на общността. От своя страна, всяка общност си има свои културни навици и норми (наистина мразя тази дума), които да осигурят мирното ни съжителство. Така погледнато, поп културата, е породена в следствие на страха и има за цел да подържа обществото сплотено.

Какво обаче става, когато да отричаш масовото стане масово явление? Какво се случва, когато да си антименстрийм стане менстрийм? Това би трябвало да е някаква утопия за хора като мен, който никога не са се вписвали в общоприетите културни рамки. Странно, но нещата се оказаха различни в действителността. Някак си ме изнервят всички настоящи хейтъри и бивши чалгари. Странни са ми хората с ризи като покривки и рехаво лицево окосмяване. Те са толкова небрежни, че им отнема по един час всяка сутрин, че да изглеждат небрежно. Какво да кажа за хипстарите – сякаш има някакво лицемерие в това млади хора от средната класа да се преструват на бедни. От друга страна, това да пазаруваш втора ръка и да използваш пълноценно вещите не е лишено от идея. Като цяло хипстарството е някакъв социален авантюризъм на средната класа, който цели да избяга от буржоазната стерилност на собствената си класа.

Какво ще стане, ако в тази обстановка се образува контра-култура на контра-културата? Това няма ли да е като протест срещу протеста, бунт срещу бунта. Не си ли поставяме с постоянното си отричане само още по-тесни рамки? И в постоянното саркастично повтаряне на това което НЕ сме, не губим ли това което сме. Не се ли превръщаме в едни НЕхора, които се лутат загубени сред отхвърленото от тях и немогат да намерят своето Аз? В отричането на света, не отричаме ли и таино самите себе си? Може би именно това, че света ни е отхвърлил, сага ни кара ние да отхвърлим него, играейки ролята на изоставени деца, които се страхуват и затова отричат, но дълбоко в себе си искат само разбиране.

В крайна сметка, не е ли по-добре да вземаме най-доброто от всички култури (не мислия, че чалгата е култура) и да се изграждаме като самостоятелни и независими личности. За да стане това обаче, ние, не трябва да приемаме на доверие онези явления, който ни изглеждат готини, а да се опитаме да ги осмислим, разберем и да преценим до колко са наши. Именно усвоените чужди възгледи, който не сме разбрали и са чужди на нашата същност ни карат да се чувстваме толкова изгубени и неразбрани, защото ако не разбираш сам себе си е трудно и другите да те разберат.



Тагове:   Култура,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zombiemorning
Категория: Други
Прочетен: 12942
Постинги: 22
Коментари: 2
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31