При сравнение на филмовата трилогия „Хобит” със оригиналната история на Толкин, ще забележим не малко разлики в сюжета. Естествено няма как, да няма разминавания с книгата когато се прави сценарии за филмова адаптация. Тук обаче Питър Джаксън, след като натрупа самочувствие с успеха на „Властелина на пръстените” е  решил да си даде повече творческа свобода. Променя много от историята, а дори вкарва и свои персонажи.

Първо, ще наблегна на основната конфликтна линия между Торин Дъбощит и Азог. В книгата „Хобит или дотам и обратно” орка е споменат само за кратко. Неговото присъствие там е сравнително малко. Към „Властелина на пръстените” издаден от Бард обаче, има приложение в което е разказана историята на Дуриновия род. Там е споменато, че Азог Осквернителя убива Трор, дядото на Торин. Това дава начало на войната между орки и джуджета. По време на битката Траин и Торин са ранени, но джуджетата от Железните планини, водени от Наин продължават битката. Когато стигнали вратите на Мория, Азог, бил  със свежи сили и убил Наин. Той обаче нямал време за радост, защото сина на Наин – Даин го убива. След това, сина на Азог (Болг), повежда орките.

Във филма, Азог е един от основните злодеи, а Болг е слабо засегнат. Там Торин води джуджетата в битката при Мория, където и отсича ръката на Азог. Въпреки разминаването историята е добре развита и  не е пропуск за филма. Друг въпрос е нелепия образ на Даин, който е направен като някой дивак яздещ прасе и не се вижда нищо царствено и благородно в него, а в книгата той става „краля под планината” след смъртта на братовчед си Торин и края на Дуриновата династия(от която са и Фили и Кили).

 Втората разлика са персонажите, който не присъстват в книгата. Това са Радагаст, който е забавно попълнение и добавия още малко магия в историята, без да се натрапва прекалено (дори и с шейната със зайци). Галадриел също не присъства в книгата, но във филма има ключова роля и дори разгръща още повече историята с Некроманта (Саурон). Тауриел е образ създаден лично от П. Джаксън (Питър Джаксън, а не Пърси Джаксън), който въобще го няма във книгите. Много хора критикуваха това решение, но аз съм за. Тя позволи на Кили да се развие като образ и да го опознаем по-добре, а и беше достоен партньор на Орландо Блум – Легулас в битката с орките. Елфа е другия образ, който в книгата го няма, но се знае че е син на Трандуил, така че и неговото присъствие е обяснимо. Така и Болг си имаше съперник и не бе съвсем изтласкан от продукцията.

И понеже за един филм, актьорската игра е от изключително важно значение, мисля че трябва да отделя време и за нея. На първо място, ще поговоря за Мартин Фрийман, който се превъплъти в образа на Билбо Бегинс. Мартин е британски актьор, когото някой са виждали в серяла „Шерлок” с Бенедикт Къмбербач (гласът на Смог). Тук той придава една особенна харизма на хобита, като демонстрира по невероятен начин вътрешното противоречие между желанието за сигурността на домашен уют и жаждата му за приключения. Това е противоречието на двата рода в него – подредените и предвидими Бегинс и странните и авантюристични Тук. Леко френетичното поведение на Фрийман подчертава още повече несръчността на Билбо и прави тези моменти изключително забавни за зрителя, като подобен момент е срещята му със Смог или случката с Троловете, дори и самото начало, когато се запознава с джуджетата. Във втория и третия филм героя се сблъсква със ситуации, които разкриват промяната в малкия хобит, като карат Гандалф да заключи „ти не си същия хобит”. Лично според мен това е по-добрия хобит и е на крачка пред Фродо на Илайджа Ууд.

Вече споменахме Бенедикт Къмбербач, който се раздава на максимум при озвучаването на дракона. Тук винаги разпознаваемия му глас е неузнаваем, като ни кара да почувстваме вибрацията на всяка фраза . Словесния двубои и играта на надлъгване между него и Билбо, са умело предадени от двамата актьори.

Ричард Армитадж, вдъхва на образа на Торин необходимата царственост, но и придава някаква тайнственост и арогантност на образа, като по този начин ни показва неговия многопластов характер, който се наблюдава и в книгата.

Трябва да призная, че не съм фен на Изгубени и не бях чувал за Еванджелин Лили, но  в ролята и на  Талриел е блестяща. Тя направи така, че героинята и да има два пъти повече фенове отколкото критици. Освен това, обогати историята с главен женски персонаж, нещо което липсваше в книгата. Критиката каза, че тя е вкарана в продукцията за да привлече като алдитория и момичетата – И какво лошо има в това?

Това което е негатив според мен е слабата роля на Беорн в битката. В книгата той има ключова роля за изхода и. Тук стъпка няколко орки съвсем в края. Ако се бе появил малко по-рано, можеше и да се избегне онзи Чък Норис момент, когато Торин се нахвърли сам на над сто гоблина. Всъщност цялата последна битка беше малко слаба  и сякаш в книгата е по-добре описана. Екшъна и ефектите отнемаха повече от нея отколкото и даваха, а проследяването на няколкото сблъсака бе за сметка на стратегията. Сравнението с "Властелина" е излишно, защото тук самата клнига предлага по-малко.

Естествено, в актьорския състав, виждаме и добре познати лица от Властелина, като Иън Маккелън, Кейт Бланшет, Хюго Уивинг,  Орландо Блум и 92 годишния Кристофър Лии, които нямат нужда от представяне.

Не трябва да забравяме и композитора  Халърд Шор, който заедно с режисьора изгради тандема направил филма зрелищен и още по-въздействащ дори от книгата. Променен но не и опропастен, той кара да настръхнем всеки път, когато Торин и съдружие запеят за дома си.
          Както и в останалите му книги, така и тук Толкин засяга любимите си теми: за алчноста, както ни показват Амгъл с пръстена и Торин с камъка Аркен; за приятелството, кето ни сплотява в трудните мигове; и разбира се за малкия човек, пълен с изненади, когото той толкова обича; както и за "малките, всекидневни добрини" в които е заключено истинското геройство.

В основни линии книгат и филма Хобит следват една линия. Книгата обаче оставя неразвити много образи. Там основно Торин е развит, а останалите са в негова сянка, като дори смъртта на Фили и Кили е написана някак рандъм, в скоби. Естествено прекалените каскади във филма дразнят,  но той е по скоро в стила на „Карибски пирати” отколкото „Властелина на пръстена”. Все пак мисля, че Питър Джаксън разви историята и да определяме поредицата за пълен провал е повърхностно. На премиерата, след края на филма, когато лампите светнаха, видях един господин и една госпожа с побелели коси, които бяха дошли на 4DX прожекция започваща в 01:00часа след полунощ, само за да видят как героите на Толкин, ще оживеят на голям екран. Тази гледка се запечата в съзнанието ми и мисля, че е показателна за качеството на филма. А аз мога за пореден път да благодаря, на Джаксън и шесте му филма, че ме направиха част от Средната земя и това изживяване.

 Моята оценка е:

ЗА ФИЛМА – 7/10

ЗА КНИГАТА – 5/10 (2,5/5)