Снежинките падаха леко и красиво, само за да се стопят при допира с някое предно стъкло на автомобил и да бъдат размазани от чистачките. Двигателят ревеше, а шофьора зад стъклото гледаше с кървясал поглед, сякаш всичките му очни капиляри се бяха пукнали. Едната му ръка държеше леко волана, а другата здраво стискаше измачкано, пластмасово шише с домашна ракия.

Гумите на автомобила извиха в един несъществуващ път и когато срещнаха банкета, се чу звук, напомнящ чупене на нечий хрущял. После двигателят спря. Тежка кубинка с метално бомбе стъпи в снега. След това излезе и туловището на мъжа. В устата му димеше цигара, която трепереше под рецитала от ругатни по адрес на времето. Нахлузи дебели работнически ръкавици на грубите си ръце и отвори багажника. След това измъкна безжизненото дървесно тяло и го захвърли встрани на пътя. Дори не си направи труда да навлезе да го изхвърли в гората. Може би страхувайки се от безмълвния укор на бъдещите си жертви.